Българското самбо завърши с четири медала (един златен и три бронзови) от Световното първенство за кадети, юноши и девойки и младежи до 20 години, проведено от 2 до 4 октомври 2026 г. в Солун, Гърция.
Първенството бе с рекордно участие – 713 състезатели от 40 държави, като бяха раздадени 55 комплекта медали. Русия оглави общото медално класиране с 33 златни отличия, следвана от Монголия и Украйна.
За България световна шампионка стана Деница Георгиева в категория до 50 кг при девойките до 20 години. Георги Гарилов спечели бронз до 98 кг при младежите. Още два бронзови медала донесоха Александра Ценова в категория до 72 кг и Айлин Шерифова при +80 кг.
Това е резултат, който заслужава поздравления. Особено ценна е световната титла на Деница Георгиева и фактът, че три от четирите български отличия са спечелени от девойки.
Деница Георгиева – световна шампионка при девойките до 20 години, Солун 2026.
Графики и обобщени данни
Следващите две графики показват общото класиране по медали на Световното първенство 2026 и разпределението на българските медали по възрастово-полови групи.
Графика 1. Топ 10 държави по медали на Световното първенство за кадети и младежи в Солун (2026)
Графика 2. Българските медали по групи – кадети, U18 и U20
| Състезател | Възрастова група | Категория | Медал |
| Деница Георгиева | Девойки до 20 г. | 50 кг | Злато |
| Георги Гарилов | Младежи до 20 г. | 98 кг | Бронз |
| Александра Ценова | Девойки до 18 г. | 72 кг | Бронз |
| Айлин Шерифова | Девойки до 18 г. | +80 кг | Бронз |
Кадетите – сигнал, който не трябва да бъде пренебрегван
При кадетите до 16 години България остана без медал. В официалните резултати от третия ден на Световното няма български състезател сред призьорите в нито една от категориите при момчетата и момичетата.
Един шампионат без отличие сам по себе си не е основание за крайни оценки. Но този резултат поставя въпроса дали използваме пълноценно възможностите за международна подготовка, които вече са създадени у нас.
В продължение на четири години в София се провежда Международният турнир за кадети „Иван Докторов“. През 2023 г. първото издание събира около 150 състезатели от пет държави. През 2024 г. участват над 130 кадети от девет държави, през 2025 г. – над 150 от десет държави, а през 2026 г. – над 130 представители на 11 държави.
Турнирът се провежда в различни дати – 1 юли 2023 г., 2 юли 2024 г., 28 юни 2025 г. и 11 юли 2026 г. В продължение на четири години календарът е променян, а чуждестранните делегации продължават да намират възможност да идват в София. Затова обяснението с „неудобните дати“ трудно може да бъде единственият отговор на въпроса защо българското участие остава сравнително ограничено.
Когато над 130–150 млади самбисти пристигат от различни европейски държави в София, домакинът трябва да бъде този, който използва най-пълноценно подобна възможност. Защото съперниците идват при нас. Турнирът „Иван Докторов“ не е само състезание за медали. Това е възможност бъдещите национални състезатели да натрупат международни срещи, а треньорите да наблюдават противници, технически стилове, силни и слаби страни и развитието на състезатели от година на година.
След турнира се провеждат и международни майсторски класове, в които състезатели и треньори от различни школи обменят практически опит. Именно затова би било естествено националният треньор на кадетите да присъства на такъв форум, да наблюдава българските състезатели и потенциалните им международни противници и да използва получената информация в подготовката за Европейско и Световно първенство.
Не е необходимо винаги да се пътува в чужбина, за да бъдат наблюдавани силни съперници. Те идват в София.
И Балканският шампионат е част от тази система
Вече пет години се провежда и възстановеният Балкански шампионат по самбо. Само през август 2026 г. в Козани участваха над 150 състезатели от България, Гърция, Молдова, Северна Македония и Босна и Херцеговина.
Така България вече разполага с реална международна състезателна среда за подготовка на младите самбисти: 1. национални първенства, 2. турнирът „Иван Докторов“, 3. международни майсторски класове, 4. Балкански шампионат, 5. Европейско първенство и 6. Световно първенство.
Време е тази последователност да бъде превърната в система, а не отделните състезания да останат несвързани събития.
Ограниченото финансиране на участията в Европейски и Световни първенства при кадетите безспорно създава трудности. Именно поради това обаче международните състезания, които се провеждат в България, придобиват още по-голямо значение.
БФС и БСА – партньорство, върху което трябва да се надгражда
Тези въпроси не трябва да се разглеждат като противопоставяне между Българската федерация по самбо и Балканската самбо асоциация.
Между президента на БФС Росен Димитров и президента на БСА Димитър Димитров съществува добро работно взаимодействие и общо желание за развитие на самбото в България. БФС поддържа провеждането на Международния турнир „Иван Докторов“, а президентът Росен Димитров присъства и подкрепя събитието. Именно доброто партньорство позволява проблемите да бъдат поставяни открито и да се търсят решения.
Следващата стъпка трябва да бъде по-тясното свързване на международните инициативи на БСА със спортно-техническата подготовка на националните отбори на България.
Необходима е по-широка българска селекция на турнира „Иван Докторов“, присъствие и наблюдение от националните треньори, анализ на международните съперници, по-активно участие в майсторските класове и използване на Балканския шампионат като етап от подготовката за големите първенства.
Защото резултатът на едно Световно първенство не започва в деня на жребия. Той започва месеци по-рано – в залата, в подготовката и на международните турнири, които вече имаме възможност да организираме у дома.
